Antouan's blog

На даден етап от живота си всеки човек поставя лентата, казва "стоп" и настъва момента, в който започва да обмисля постъпките си, извършените действия... до днес, поставя под въпрос дали един ден няма да съжалява за всичко случило се в миналото, за това което го очаква в бъдещето, поставя под въпрос присъствието си на смелост да продължи. От времето на Хамлет ясно се очертават двата пътя, по които може да тръгнем. Първият е "със меч възтанал", да се бориш за правда и свобода; да отмъщаваш и раздаваш справедливост. Вторият е "със смиреност" да понасяш ударите на съдбата. Как точно да постъпи всеки си решава сам за себе си. Важното е да има решение. А след него да има последващи действия. Да превърнеш негативната енергия в добро, любов... и ... щастие... Техниката да използваш енергията на лошите сили и чрез нея да създаваш позитивна блага е позната от самото създаване на Света. Физическите закони, както тук така и в невидимито пространство са валидни с п...

Бели сладки по рецепта на Баба Аннушка... Рецептата не е моя но тези сладки на снимката винаги ги правя с голяма любов а днес ги снимах...за спомен и за да ги споделя с Вас. Публикувам ги за да може да ги правите и Вие, читателю!  Така смятам, че мъртвите винаги оживяват и ще са  с нас... Причини да направите сладките може да бъдат много... Кръщене, Коледа, Нова Година, Сватба...  На моята втора сватба вече ги можех и почерпих с тях всички гости с гордост. За съжаление когато бях малък те винаги са свързани повече с лоши поводи, като традиция за "Бог да прости" при арменците. Стандарт са си и това е! :))) Повярвайте ми, преяждал съм с бели сладки и основно като малък за това си ходех на погребения с възрастните. :))) Смешно... Сега не ми е толкоз смешно...  НО А стига с обясненията ...и да преминем към самата рецепта: _______________________ Продукти 250гр. краве масло (немско!) 2 чаени чаши пудра захар 1 и 1/2 чаена чаша бяло брашно...

В едно село живял старец, който бил много беден, но дори императорът му завиждал, защото имал прекрасен бял кон. Никой досега не бил виждал кон с подобна стойка, сила и ненагледна красота. Предлагали на стареца да му дадат каквото си пожелае за коня, но той отвръщал: „Той е мой приятел, а не собственост. Как да продам приятеля си?!" И макар да бил много беден, а изкушението да продаде коня — голямо, все пак старецът не го продал. И ето, една сутрин човекът влязъл в обора и не открил коня си там. Цялото село се струпало и всички един през друг завикали: „Ти си глупак! От самото начало беше ясно, че един ден ще ти откраднат коня! Такъв бедняк да държи това съкровище! По-добре да го беше продал! Можеше да вземеш за него каквото поискаш, императорът щеше да ти даде! А сега къде ти е конят? Каква беда!“ Старецът казал: „Е, не прекалявайте! Кажете просто, че коня го няма тук. Това е фактът, всичко останало са разсъждения. Щастие, беда… Откъде знаете? Как можете да съдите?“ Хорат...

Звъни… в просъница се сещам, че не е телефона... а звънеца на врата ми. Кой по дяволите в неделя сутрин рано се е сетил за мен!? На шибаната ми врата освен две жени не знам друг да си е давал зор да натиска бутона. В мислите ми излаза образ. Отварям щот знам, че няма да е тази жена, която искам да зърна на прага. Така е в живота. Но отварям. К'во да правиш живот… Редно е. Вратите са затова за да ти звънят… и то не кой и да било а съседките! Звъни се пак… Настояват.  - Отварям де! - викам си на ум. Лекичко отварям. Поглеждам през пролуката без особенно желание… но Баба Станка надзърта упорито и после безгрижно се усмихва. В моето съзнание изниква образ…. дългите й косите са отпуснати покрай раменете… вятъра ги повдига лекинко… А тя стои пред мен и продължава да ми се усмихва. Срамежлива ли? Баба ти Станка е пред моята врата и… - Имаш ли от онези бе, онези... китайските? - пита тя. Стига с тези китайщини вече! Уча китайски и на всичко от горе около мен са се побъркали и си ...

- Ако сте Влюбени изкефете се максимално и изживейте момента до дупка! - Ако обичате някой, който е влюбен в друг, а този друг си пада по вас определено трябва да смените походката и да включите калций в дневната доза хранителни добавки. - Ако сте сами намерете някой близък приятел, когото не си го представяте с вас в общо легло и… споделете какво Ви е на сърце. Има 99% вероятност да чуете финала на историята в легнало положение. - Ако сте семейни, идете ВЕДНАГА с половинката до спалнята и играйте на “късанка". Който събере най-много парчета от дрехите на другия получава бонуса… (предварително уточнете на лист хартия какъв е бонуса!). - Ако навлизате в третата възраст, зарежете всичко и се отдайте на Любовни забавления и креватен спорт… Резервирайте места в близкия стрийптиз-бар със съседа от горния етаж и завършете 14ти с чувствен порно-филм! ... защото оказва се, сме съвсем кратичко тука…  а човешкия живот тежи единствено и само с раздадената ЛюбоФ.

To whom it may concern" should only be used when writing a letter and the identity of the person reading it is not yet known. A classic example is a reference when you leave a job that you can present to a prospective employer. "To Whom It May Concern." и би следвало да е неразделна част от този блог. Много мои частни и лични неща са публикувани на това място - antouan.com . Не, не съм такъв за какъвто повече ме смятат - воайор. :)) Давам пълен достъп до моите простотии като и ги правя достояние на ВСИЧКИ, за да може да припознаят себе си и да натрупат още безценни знания за живота. Да водят мисълта си в онази посока, в която има смисъл тяхното лично съществувание. Поставените цели пред разума. Онзи Разум - едиствен инструмент, с който разполагаме като Вселенски същества. Разум и мисъл в роля на илюзионисти ще възродят щурите Ви идеи. Някои решават да изминат пътя до целта си през държавната магистрала, втори намират уединение в калдъръмите, трети пък ги блазнат кра...

От къде да започна... Е от най-важното. Ако сте се борили за любовта си - ще трябва да го правите всеки ден, всяка сутрин, всяка вечер, събота и неделя, на работа, в къщи... в леглото... (не си мислите че е лесно!)... и така "докато смъртта Ви раздели..." както каза един моя братчед...  Мъжете са от Марс а жените  от Венера ......... "Взаимоотношенията между мъжа и жената са като градина. Ако искаме да цъфти, трябва да я поливаме редовно. Пролетта на любовта    Влюбването прилича на пролетта. Чувстваме се така, сякаш винаги ще бъдем щастливи. Не можем да си представим, че няма да обичаме партньора си. Това е времето на невинността. Любовта изглежда вечна... Лятото на любовта    През лятото на нашата любов ние осъзнаваме, че партньорът ни не е толкова съвършен, колкото сме смятали в началото, и че трябва да работим върху взаимоотношенията ни. Не само осъзнаваме, че партньорът ни е от друга планета, но и че той или тя е човешко същество, к...

Първата и последна Любов.  Началото е Пловдив, края им е ... Да ги опиша, по силата ще бъдат ли на римата? Първата: Любов по детски чиста и готова да запее винаги. Последната: Безумно страстна, изпепеляваща и ярка в съзнанието. Любов под синьото небе, играейки на дама. Потайна носеща тъга и търсеща забрава. Дете, което обещава. Русалка от морската стихия, привързва болка с магия. Целувката запалва пламък. Очите търсят устните. Устни изгарят думите, очите търсят другите. Ръцете вплетени наред с мислите. Ръце докосват мислите на възрастни. Шепне "Обичам те!" Ще изиграе изкуплението. Преследва през целият живот. Ще бъде музата в краят му.

(Тя:) Търся те сутрин до мен в леглото, Сънувам те вечер - не ще да заспя, Губя сили само в мисли по тебе - трудно ми е да продължа. Не съм си представяла, не съм и сънувала колко ще е трудно сама. Когато живееш в мислите, си отвъд хоризонта - недостижим. Целувките наши бавно вкуса им забравям, макар да повтарям нежните думи, и в паника изпадам, тъй самотна оставам. Моя Невъзможна Любов. _________ (Той:) И крача по пътя, предричам отново, във вярна любов се заричам. Да чакам и мисля за теб непрекъснато, за странно момиче, студено кокиче, в дните дъждовни, тъй тъжно и бавно, в сърцето залязваха тежко, ЗАЩОТО те няма, Моя Необозрима Любов! _________ (Тя:) Леглото е изстинало.  Треперя, завивам се но е студено. Твоята половинка чака те смирено, В тъмнина само спомени надвиснали божествено, свили се отвъд пределите на несподелената любов. Не мога да се приземя, да проумея, че без теб вървя и дишам, и лягам си без твоя...

Почти 1 часа сутринта е. В далечен прозорец съседка по сутиен разтребва спалнята си. Идилия. Нирвана. През ум не й минава, че мъж на възраст може да я следи и току виж получи безвъзвратен инфаркт. И на всичко отгоре може да е сам и да няма кой да му помогне в случай на нужда. Хм, отрицателно: така и не се научих да разкопчавам сутиен с една ръка и един пръст. Положително: Не съм очаквал да се наслаждавам на перфектно далекогледство в пенсионна възраст. Тя загася лампата и потъващото в тъмнината нежно тяло (поне на 800 м. от моя апартамент) отнася всичките ми еротични мисли и намеци за вечерта. Избистрям си идеята за поредната днешна тема, макар че мозъкът ми работи с две ядра и едното в момента е 100% натоварено само с задача от къде утре да купя далекоглед. Дам, освен съседката по рано съзерцавах спокойно и с наслада моя възмъжал потомък и син към полунощ как за трета поредна вечер си прави омлет от три хубави и прясни яйца. А аз, побеляваща милост напоследък ден след ден приключва ...

Вчера съвсем "случайно" се озовах и присъствах на консултация за кандидат студенти в НАТФИЗ. Добре се посмяхме... Ето един от материалите в раздела басни. Разбира се текста няма същия ефект ако срещу вас не репетира добър кандидат. :))) Оставям на въображението Ви да се развихри как точно свраката говори и жестикулира... :) Само мога да съжалявам, че не направих видео с телефона... ___________________________ В гората се разнесе странна вест: Орелът влюбен до полуда - днес, без да размисли, без да чака, оженил се.                   И за кого?                                    За сврака. "Как тъй? Невероятно!                   ...

Единъ редъ важни отражения на любовьта въ душата на жената изтичатъ отъ нейната потръбностъ-не да се подчинява, а да чувства превъзходството на любимия си човекъ. За да бъде напълно щастлива, жената иска да уважава своя мъжъ и поне въ едно отношение да изпитва къмъ него извъстна почитъ. Тя иска да вижда въ него реализация на някакъвъ идеалъ,  било то на физичната сила или мъжество, било то на честностъ, или умъ, и т.н. Кога това липсва, мъжътъ подпада подъ пантофа на жената, или пакъ скоро у нея възниква равнодушие и антипатия камъ него, ако само нещастие или болестъ на мъжъ не разбудятъ у нея извъстно състрадание и тя не се обърне въ покорна слугиня.      Бракове, въ които мъжътъ е подъ пантофа, не могатъ да се нарекатъ щастливи, тъй като съ промъна на рилитъ браздитъ на управлението на мъжа минаватъ, поради безхарактерностъта му, въ женски ръцъ, а това ме е съвсемъ приятно на жената. Това може, собствено, да гъделичка нейното властолюбие и самомнънието...

Знам, че настроението трябва да е коледно но за да стане коледно някои неща трябва да си ги кажем в натюр. Очаквам, че мнозина няма да одобрят това което съм написъл защото е тъжно а и е самата истина. Нека да поемем част от тежестта и товара на нашите близки, познати, роднини, колеги и приятели... за да може да оценим колко тежи момента когато сме заедно! Ето за това посвещавам написаното на всички, които ще посрещнат коледата без някой любим на масата... _________________ Много ми се пише днес, че чак ръцете ме досърбяват... Показалеца е извън строя след нарязването му във вечерната салата (аз просто си мечтаех за вегетарянска...). С риск да ми залепне част от кожата на някой клавиш ще творя малко. Ще пиша ДА, дали защото нощем прочитам по 2-3 глави от "Анна Каренина" на Лев Толстой в оригинал, дали защото не мога да не пописвам и да общувам с теб драги читателю. Та сядам пред блога и се питам кога ще сложа най-сетне тези внушителни очила... Но пак се взирам в екрана и ...

1. УВОД Ендорф стимулантите могат да бъдат: бели (арменски) сладки, черен шоколад, смокини, турска баклава, домашно приготвен течен шоколад намазан на филийка прясно изпечен домашен хляб, турско (гръцко) кафе с много захар, парченце торта "гараж" (старата), бяло сладко в чаша вода, сладко от кайсии с бадем сервирано в малка чинийка, боза изпита с мармаладена кифла или просто сок от ябълка с експресо кафе без шекер за онези като мен дето не им е позволена захарта. Ако всички тези т.н. “стимуланти” биват консумирани със споделена любов то въздействието се утроява! Резултата може да е сълзлив ако ги поемате с цел забрава или тъга от поредното отегчение. Този вид стимуланти не винаги са сладки на вкус... Същият ефект ще допринесат чаша розе или червено вино с подходящ кашкавал/сирене, солени изсушени маслини, люти чушки, дори сготвена постна бамя или пък диня поднесена със овче сирене където имаме хем сладко хем солено. Не бих се ангажирал с пълнота и еднакводействие но в повеч...