Пропускане към основното съдържание

Щастие или беда...?

В едно село живял старец, който бил много беден, но дори императорът му завиждал, защото имал прекрасен бял кон. Никой досега не бил виждал кон с подобна стойка, сила и ненагледна красота. Предлагали на стареца да му дадат каквото си пожелае за коня, но той отвръщал: „Той е мой приятел, а не собственост. Как да продам приятеля си?!" И макар да бил много беден, а изкушението да продаде коня — голямо, все пак старецът не го продал.
И ето, една сутрин човекът влязъл в обора и не открил коня си там. Цялото село се струпало и всички един през друг завикали: „Ти си глупак! От самото начало беше ясно, че един ден ще ти откраднат коня! Такъв бедняк да държи това съкровище! По-добре да го беше продал! Можеше да вземеш за него каквото поискаш, императорът щеше да ти даде! А сега къде ти е конят? Каква беда!“

Старецът казал: „Е, не прекалявайте! Кажете просто, че коня го няма тук. Това е фактът, всичко останало са разсъждения. Щастие, беда… Откъде знаете? Как можете да съдите?“

Хората казали: „Стига, старче! Може да не сме философи, но не сме и глупаци. Конят ти е откраднат и това със сигурност е беда!“

Старецът отговорил: „Мислете каквото искате, а аз ще се придържам към факта, че конюшнята е празна. Не мога да знам дали това е щастие или беда, защото това е твърде дребна случка. Кой знае какво ще стане по-нататък?“

Хората решили, че се е побъркал от мъка, и му се присмели.

Но след петнадесет дни се оказало, че конят не е бил откраднат, а е избягал в гората. Върнал се, но със себе си водел дванадесет диви коня. Хората отново се събрали и завикали: „Да, дядо, ти беше прав! Ние сме глупците! Това е истинско щастие! Прости ни обидите!“

Старецът отвърнал: „Ама какво ви става! Конят се върна, доведе още коне — и какво от това. Недейте да съдите! Кой знае щастие ли е това или беда?! Това също е една малка случка. Нима можете по една страница да разберете каква е цялата книга? Можете ли да прочетете само едно изречение и да знаете какво пише на цялата страница? Дори една дума не знаете! Животът е безкраен океан, добре, сигурно знаете една буква от цялото, но не можете да съдите по нея. А сега си вървете и не ми пречете, за бога!“

Хората не му възразили — а ако излезел прав отново? Затова замълчали, макар че дълбоко в душите си разбирали, че връщането на коня, при това с такова стадо, си е приказно щастие! Само да поискаш и можеш да ги продадеш и да спечелиш повече пари, отколкото можеш да заработиш за цял живот!

Старецът имал един-единствен млад син. Той захванал да обяздва конете. След по-малко от седмица паднал от един кон и си счупил крака. Отново се събрали хора, а хората навсякъде са еднакви, и пак започнали да коментират. Казвали: „Да, старче, пак излезе прав. Това е беда, а не късмет. Единственият ти син си строши крака! Щеше да ти бъде опора на старини, а сега?! Ще обеднееш още повече!“

Старецът им отвърнал: „Ето, пак съдите! Защо бързате толкова? Кажете просто: синът му си счупи крака! Кой знае беда ли е това, или щастие?! Животът се състои от епизоди, а може да се съди само за цялото.“

Само няколко дни по-късно страната била нападната. Започнала война и всички млади хора от селото били взети във войската. Само синът на стареца останал у дома, защото не можел да ходи. Хората се събрали отново, разнесли се плач и викове. От всяка къща заминал поне по един младеж, някои семейства изпратили и по неколцина синове. Нямало никаква надежда, че ще се върнат живи, защото царството, което ги нападнало, било огромно и битката била предварително загубена.

И хората дошли отново при стареца и му казали: „Прости ни, старче! Бог вижда, че ти беше прав — това, че твоят син падна от коня, е благословия. Макар и сакат, твоят син си е вкъщи! Нашите деца заминаха и няма да се върнат! А той е жив, може дори отново да проходи. По-добре да е жив, макар и куц!“

А старецът отвърнал: „Какво ви става, добри хора?! Какво говорите? Та вие продължавате — все съдите, съдите, съдите! Кой знае?! Вашите деца бяха мобилизирани насила, а моят син остана у дома. Но никой не знае — благословия ли е това или беда. И никой никога няма да узнае. Само Бог знае!“
***
Източник: Дао притчи/chitanka.info

Коментари

Популярни публикации от този блог

Тайната рецепта на Белите Арменски Сладки от Антуан Ангелов

Бели сладки по рецепта на Баба Аннушка... Рецептата не е моя но тези сладки на снимката винаги ги правя с голяма любов а днес ги снимах...за спомен и за да ги споделя с Вас. Публикувам ги за да може да ги правите и Вие, читателю!  Така смятам, че мъртвите винаги оживяват и ще са  с нас... Причини да направите сладките може да бъдат много... Кръщене, Коледа, Нова Година, Сватба...  На моята втора сватба вече ги можех и почерпих с тях всички гости с гордост. За съжаление когато бях малък те винаги са свързани повече с лоши поводи, като традиция за "Бог да прости" при арменците. Стандарт са си и това е! :))) Повярвайте ми, преяждал съм с бели сладки и основно като малък за това си ходех на погребения с възрастните. :))) Смешно... Сега не ми е толкоз смешно...  НО А стига с обясненията ...и да преминем към самата рецепта: _______________________ Продукти 250гр. краве масло (немско!) 2 чаени чаши пудра захар 1 и 1/2 чаена чаша бяло брашно (аз купувам скъпо

Какво общо има между Изкуствения Интелект и Образованието в моето второ интервю по Дарик Радио...

След последното ми посещение в Дарик не успях да срещна Ники Кънчев из коридорите за да споделя снимки...  😁 Но пък можете да прослушате второто ми участие в ефира на Дарик излъчено на 4.10.2018 г. на тема: "Предизвикателства, които стоят пред образованието с навлизане на новите технологии в Изкуствения интелект." Да се похваля. Този път далеч по добра дикция и представяне. Или както казваха учителите едно време в СМА Киров - "Количествените натрупвания пораждат качествени промени!" Цялото интервю и статията ни по темата можете да намерите на този адрес: kontrax.bg . Същата статия бе публикувана и в Капитал , dir.bg и др. медии. Та, медийна звезда съм си вече и това е! Сега чакам само Антон Хекимян да ме покани в сутрешния блок на bTV за да му разкажа що е изкуствен интелект и има ли почва у нас.😂😂😂

Тайната рецепта на арменските лозови сарми с кайма.

Сигурен съм че няма да Ви изненадам с кой знае каква "тайна" при готвенето и рецептата но се предполга, че поне ще Ви подесетя да изненадате с утрешно сърмено меню половинката и/или децата. Сърми с лозови листа и кайма- около 6 порции (40-50 сърмички стават) Преди да запозна малко пред история... Нали гледам да пиша правилно в блога първо се зачудих кое е правилно: сЪрма или сАрма. Оказва се че това са две различни думи! Препратка е тук . Сигурен съм че няма да Ви изненадам с кой знае каква "тайна" но се предполга, че поне ще Ви подесетя да изненадате с утрешно сърмено меню половинката и/или децата. Затова реших да изпозлвам и двете думи за да е по- изгодно търсенето в google. И така... _________ Необходми продукти: 500 гр. кайма (аз слагам смес), 100гр-1/2 чаена чаша ориз, 3 глави лук, копър (може и замразен), магданоз и джоджън по 1 шепа, сол 1 чаена лъжица и черен пипер 1/2 ч.л. Хайде стига статистика! Захващайте се за работа че има гладни!