Знам, че настроението трябва да е коледно но за да стане коледно някои неща трябва да си ги кажем в натюр. Очаквам, че мнозина няма да одобрят това което съм написъл защото е тъжно а и е самата истина. Нека да поемем част от тежестта и товара на нашите близки, познати, роднини, колеги и приятели... за да може да оценим колко тежи момента когато сме заедно! Ето за това посвещавам написаното на всички, които ще посрещнат коледата без някой любим на масата... _________________ Много ми се пише днес, че чак ръцете ме досърбяват... Показалеца е извън строя след нарязването му във вечерната салата (аз просто си мечтаех за вегетарянска...). С риск да ми залепне част от кожата на някой клавиш ще творя малко. Ще пиша ДА, дали защото нощем прочитам по 2-3 глави от "Анна Каренина" на Лев Толстой в оригинал, дали защото не мога да не пописвам и да общувам с теб драги читателю. Та сядам пред блога и се питам кога ще сложа най-сетне тези внушителни очила... Но пак се взирам в екрана и
Блога е личен и не е свързан рекламно с нито едно от моите начинания ;) По скоро споделяме опита... от живота... с примес - вкусни арменски рецепти! ;)