Antouan's blog

Вчера съвсем "случайно" се озовах и присъствах на консултация за кандидат студенти в НАТФИЗ. Добре се посмяхме... Ето един от материалите в раздела басни. Разбира се текста няма същия ефект ако срещу вас не репетира добър кандидат. :))) Оставям на въображението Ви да се развихри как точно свраката говори и жестикулира... :) Само мога да съжалявам, че не направих видео с телефона... ___________________________ В гората се разнесе странна вест: Орелът влюбен до полуда - днес, без да размисли, без да чака, оженил се.                   И за кого?                                    За сврака. "Как тъй? Невероятно!                                       - зашумяха всички. - Та нямаше ли по-достойни птички?" Орелът тури край на глъчката голяма: "Във любовта закони няма!" И заживя по здраво - живо в едно гнездо семейството щастливо (нима в цвърчене, ласки, страст не хвърка бързо час след час?). И мина месец, мина втори... Орелът пак криле разтвори

Единъ редъ важни отражения на любовьта въ душата на жената изтичатъ отъ нейната потръбностъ-не да се подчинява, а да чувства превъзходството на любимия си човекъ. За да бъде напълно щастлива, жената иска да уважава своя мъжъ и поне въ едно отношение да изпитва къмъ него извъстна почитъ. Тя иска да вижда въ него реализация на някакъвъ идеалъ,  било то на физичната сила или мъжество, било то на честностъ, или умъ, и т.н. Кога това липсва, мъжътъ подпада подъ пантофа на жената, или пакъ скоро у нея възниква равнодушие и антипатия камъ него, ако само нещастие или болестъ на мъжъ не разбудятъ у нея извъстно състрадание и тя не се обърне въ покорна слугиня.      Бракове, въ които мъжътъ е подъ пантофа, не могатъ да се нарекатъ щастливи, тъй като съ промъна на рилитъ браздитъ на управлението на мъжа минаватъ, поради безхарактерностъта му, въ женски ръцъ, а това ме е съвсемъ приятно на жената. Това може, собствено, да гъделичка нейното властолюбие и самомнънието и, ала душевно не може да я