Звъни… в просъница се сещам, че не е телефона... а звънеца на врата ми. Кой по дяволите в неделя сутрин рано се е сетил за мен!? На шибаната ми врата освен две жени не знам друг да си е давал зор да натиска бутона. В мислите ми излаза образ. Отварям щот знам, че няма да е тази жена, която искам да зърна на прага. Така е в живота. Но отварям. К'во да правиш живот… Редно е. Вратите са затова за да ти звънят… и то не кой и да било а съседките! Звъни се пак… Настояват. - Отварям де! - викам си на ум. Лекичко отварям. Поглеждам през пролуката без особенно желание… но Баба Станка надзърта упорито и после безгрижно се усмихва. В моето съзнание изниква образ…. дългите й косите са отпуснати покрай раменете… вятъра ги повдига лекинко… А тя стои пред мен и продължава да ми се усмихва. Срамежлива ли? Баба ти Станка е пред моята врата и… - Имаш ли от онези бе, онези... китайските? - пита тя. Стига с тези китайщини вече! Уча китайски и на всичко от горе около мен са се побъркали и си ...
Блога е личен и не е свързан рекламно с нито едно от моите начинания... ;) По скоро споделяме опита... от живота... с примес - вкусни арменски рецепти! ;) и музика!