Звъни… в просъница се сещам, че не е телефона... а звънеца на врата ми. Кой по дяволите в неделя сутрин рано се е сетил за мен!?
На шибаната ми врата освен две жени не знам друг да си е давал зор да натиска бутона.
В мислите ми излаза образ.
Отварям щот знам, че няма да е тази жена, която искам да зърна на прага. Така е в живота. Но отварям. К'во да правиш живот… Редно е. Вратите са затова за да ти звънят… и то не кой и да било а съседките!
Звъни се пак… Настояват.
- Отварям де! - викам си на ум.
Лекичко отварям. Поглеждам през пролуката без особенно желание… но Баба Станка надзърта упорито и после безгрижно се усмихва. В моето съзнание изниква образ…. дългите й косите са отпуснати покрай раменете… вятъра ги повдига лекинко… А тя стои пред мен и продължава да ми се усмихва.
Срамежлива ли? Баба ти Станка е пред моята врата и…
- Имаш ли от онези бе, онези... китайските? - пита тя.
Стига с тези китайщини вече! Уча китайски и на всичко от горе около мен са се побъркали и си искат... китайски... китайски рутери, малки китайки, китайски масаж, китайски мобилни телефони, китайски филми, китайски... К'во се е присетила женицата сега? К'во китайско гледам я аз със сериозно недоумение!?
Аз не знам да смея или да плача. Ама от радост бе! Сърцето ми тръпне и ... питам се да я поканя ли да тури една ръка ... и изглади ризата, която съм разкрачил и мъча… на самотното ми легло.
Тя продължава обаче и не спира... за да наруши неловкото теговно мълчание.
- Ти ми каза, че са силни ама те не са силни въобще. Никак даже! С какво са пълнени бре мойто момче… да не би нещо специално да им тургаш вътре!? - Много са добри! - и ми намига…
В този момент се разплаках… сълзи от смях. Подавам й заслужено от китайските... цигарки. А тя бърка и взима едничка…само. И пак ме поглежда. В отсрещните очи виждам палаво и игриво желание… Желание бе! Не бях виждал женско желание от година а може би и две. А тя бързо посяга хич и не чака… разбира се.
- Нали може още една, а? - И повече няма да те притеснявам до пенсийката…
…
А аз се приземявам.
Да, бе самата истина - кацнах си у нас.
На шибаната ми врата освен две жени не знам друг да си е давал зор да натиска бутона.
В мислите ми излаза образ.
Отварям щот знам, че няма да е тази жена, която искам да зърна на прага. Така е в живота. Но отварям. К'во да правиш живот… Редно е. Вратите са затова за да ти звънят… и то не кой и да било а съседките!
Звъни се пак… Настояват.
- Отварям де! - викам си на ум.
Лекичко отварям. Поглеждам през пролуката без особенно желание… но Баба Станка надзърта упорито и после безгрижно се усмихва. В моето съзнание изниква образ…. дългите й косите са отпуснати покрай раменете… вятъра ги повдига лекинко… А тя стои пред мен и продължава да ми се усмихва.
Срамежлива ли? Баба ти Станка е пред моята врата и…
- Имаш ли от онези бе, онези... китайските? - пита тя.
Стига с тези китайщини вече! Уча китайски и на всичко от горе около мен са се побъркали и си искат... китайски... китайски рутери, малки китайки, китайски масаж, китайски мобилни телефони, китайски филми, китайски... К'во се е присетила женицата сега? К'во китайско гледам я аз със сериозно недоумение!?
Аз не знам да смея или да плача. Ама от радост бе! Сърцето ми тръпне и ... питам се да я поканя ли да тури една ръка ... и изглади ризата, която съм разкрачил и мъча… на самотното ми легло.
Тя продължава обаче и не спира... за да наруши неловкото теговно мълчание.
- Ти ми каза, че са силни ама те не са силни въобще. Никак даже! С какво са пълнени бре мойто момче… да не би нещо специално да им тургаш вътре!? - Много са добри! - и ми намига…
В този момент се разплаках… сълзи от смях. Подавам й заслужено от китайските... цигарки. А тя бърка и взима едничка…само. И пак ме поглежда. В отсрещните очи виждам палаво и игриво желание… Желание бе! Не бях виждал женско желание от година а може би и две. А тя бързо посяга хич и не чака… разбира се.
- Нали може още една, а? - И повече няма да те притеснявам до пенсийката…
…
А аз се приземявам.
Да, бе самата истина - кацнах си у нас.
Коментари