(Тя:)
Търся те сутрин до мен в леглото,
Сънувам те вечер - не ще да заспя,
Губя сили само в мисли по тебе -
трудно ми е да продължа.
Не съм си представяла,
не съм и сънувала колко ще е трудно сама.
Когато живееш в мислите,
си отвъд хоризонта - недостижим.
Целувките наши бавно вкуса им забравям,
макар да повтарям нежните думи,
и в паника изпадам,
тъй самотна оставам.
Моя Невъзможна Любов.
_________
(Той:)
И крача по пътя, предричам отново,
във вярна любов се заричам.
Да чакам и мисля за теб непрекъснато,
за странно момиче, студено кокиче,
в дните дъждовни,
тъй тъжно и бавно,
в сърцето залязваха тежко,
ЗАЩОТО те няма,
Моя Необозрима Любов!
_________
(Тя:)
___________
(Той:)
Какво по погрешка направих,
Кой омагьоса и отрова постави,
в моята мъжка душа?
Ти си Снежанка -
денем покой ще потърся,
нощем бленувам за твоите малки крила.
Къде си ги скрила,
на сън ги сънувам,
от огън догаря сама Любовта.
Моля те прошепни ми -
кога ще те видя отново и пак ще докосна светла коса?
Къде си моя Чуруликаща Любов?
___________
(Двамата:)
И когато се гушкат - те се целуват,
когато се любят - те затварят врати,
Двама измокрени до костите влюбени,
страдат самотни в дъжда.
Тогава премързнали, любовната треска спохожда ги.
Събуждат се и макар са замислени,
подразбират явната истина -
мечти и житейско страдание ще напомня и тихо нашепва:
БЕЗ смисъл живота те дарява,
когато оставаш БЕЗ женската нежност,
или длан на мъжа.
Ръка за ръка те ще трябва да изкачват върха.
Само така Любовта ще я бъде.
Защото няма друга явна пътека за двама загубени
в пороя случайни събития.
Къде си тъй късна и тъй прекрасна моя любов?
Търся те сутрин до мен в леглото,
Сънувам те вечер - не ще да заспя,
Губя сили само в мисли по тебе -
трудно ми е да продължа.
Не съм си представяла,
не съм и сънувала колко ще е трудно сама.
Когато живееш в мислите,
си отвъд хоризонта - недостижим.
Целувките наши бавно вкуса им забравям,
макар да повтарям нежните думи,
и в паника изпадам,
тъй самотна оставам.
Моя Невъзможна Любов.
_________
(Той:)
И крача по пътя, предричам отново,
във вярна любов се заричам.
Да чакам и мисля за теб непрекъснато,
за странно момиче, студено кокиче,
в дните дъждовни,
тъй тъжно и бавно,
в сърцето залязваха тежко,
ЗАЩОТО те няма,
Моя Необозрима Любов!
_________
(Тя:)
Леглото е изстинало.
Треперя, завивам се но е студено.
Твоята половинка чака те смирено,
В тъмнина само спомени надвиснали божествено,
свили се отвъд пределите на несподелената любов.
Не мога да се приземя,
да проумея, че без теб вървя и дишам,
и лягам си без твоята ръка в ръка да имам,
и се налага да творя безизразно,
без цел да пропилявам сили за да гоня,
безумна тишина, с която да флиртувам,
за да те има в оставащото кратко съществуване.
Моя Закъсняла Любов!
Моя Закъсняла Любов!
(Той:)
Какво по погрешка направих,
Кой омагьоса и отрова постави,
в моята мъжка душа?
Ти си Снежанка -
денем покой ще потърся,
нощем бленувам за твоите малки крила.
Къде си ги скрила,
на сън ги сънувам,
от огън догаря сама Любовта.
Моля те прошепни ми -
кога ще те видя отново и пак ще докосна светла коса?
Къде си моя Чуруликаща Любов?
___________
(Двамата:)
И когато се гушкат - те се целуват,
когато се любят - те затварят врати,
Двама измокрени до костите влюбени,
страдат самотни в дъжда.
Тогава премързнали, любовната треска спохожда ги.
Събуждат се и макар са замислени,
подразбират явната истина -
мечти и житейско страдание ще напомня и тихо нашепва:
БЕЗ смисъл живота те дарява,
когато оставаш БЕЗ женската нежност,
или длан на мъжа.
Ръка за ръка те ще трябва да изкачват върха.
Само така Любовта ще я бъде.
Защото няма друга явна пътека за двама загубени
в пороя случайни събития.
Къде си тъй късна и тъй прекрасна моя любов?
Коментари