В едно село живял старец, който бил много беден, но дори императорът му завиждал, защото имал прекрасен бял кон. Никой досега не бил виждал кон с подобна стойка, сила и ненагледна красота. Предлагали на стареца да му дадат каквото си пожелае за коня, но той отвръщал: „Той е мой приятел, а не собственост. Как да продам приятеля си?!" И макар да бил много беден, а изкушението да продаде коня — голямо, все пак старецът не го продал. И ето, една сутрин човекът влязъл в обора и не открил коня си там. Цялото село се струпало и всички един през друг завикали: „Ти си глупак! От самото начало беше ясно, че един ден ще ти откраднат коня! Такъв бедняк да държи това съкровище! По-добре да го беше продал! Можеше да вземеш за него каквото поискаш, императорът щеше да ти даде! А сега къде ти е конят? Каква беда!“ Старецът казал: „Е, не прекалявайте! Кажете просто, че коня го няма тук. Това е фактът, всичко останало са разсъждения. Щастие, беда… Откъде знаете? Как можете да съдите?“ Хорат...
Блога е личен и не е свързан рекламно с нито едно от моите начинания... ;) По скоро споделяме опита... от живота... с примес - вкусни арменски рецепти! ;) и музика: https://open.spotify.com/playlist/49pK6CwmgdeoQCSTdonDXO?si=4fe01cf442344ff7 (моята специална плейлиста)