Пропускане към основното съдържание

"Русалка" от А. С. Пушкин (Препис от 1вото издание на съчиненията на Пушкин)

Над озером, в глухих дубровах,
Спасался некогда Монах,
Всегда в занятиях суровых,
В посте, молитве и трудах.
Уже лопаткою смиренной
Себе могилу старец рыл —
И лишь о смерти вожделенной
Святых угодников молил.

Над езерото в дъбрави глухи,
живял някога монах,
зает с пост, с молитви сухи,
или с труд. Дори без страх
с лопатката си гроба вече
смирено старецът копал,
смъртта му да не е далече
той Бога молил и желал.


Однажды летом у порогу
Поникшей хижины своей
Анахорет молился богу.
Дубравы делались черней;
Туман над озером дымился,
И красный месяц в облаках
Тихонько по небу катился.
На воды стал глядеть Монах.

Веднъж, пред хижата наведен,
пустинникът се молил пак.
Чернели тъмните дървета,
над езерото паднал мрак.
И месецът червен в небето
през облаците плувал плах.
И тихичко стоял и гледал
водата стария монах.


Глядит, невольно страха полный;
Не может сам себя понять...
И видит: закипели волны
И присмирели вдруг опять...
И вдруг... легка, как тень ночная,
Бела, как ранний снег холмов,
Выходит женщина нагая
И молча села у брегов.

Стои и гледа: цял потръпва...
Учудва се на своя страх!
Вълните кипват и се дръпват
след свойта яростна игра.
И мигом, като сянка бледна
и светла като ранен сняг,
жена изниква, гола седна
без глас на езерния бряг.


Глядит на старого Монаха
И чешет влажные власы.
Святой Монах дрожит со страха
И смотрит на ее красы.
Она манит его рукою,
Кивает быстро головой...
И вдруг — падучею звездою —
Под сонной скрылася волной.

Тя гледа стария пустинник
и реши мократа коса.
Монахът, цял от страх изтинал,
я гледа, цяла във роса.
А тя с ръката си го вика
и бързо кима му с глава...
Като звезда. що пада мигом,
се под вълната скри едва.


Всю ночь не спал старик угрюмый
И не молился целый день —
Перед собой с невольной думой
Всё видел чудной девы тень.
Дубравы вновь оделись тьмою;
Пошла по облакам луна,
И снова дева над водою
Сидит, прелестна и бледна.

Не мигна цяла нощ старикът,
не се моли през деня:
все бялата жена го вика,
във грешни мисли потопен.
Гората пак се в мрака облече,
пълзи през облаци луна,
и пак, прекрасна, късно вечер
дохожда голата жена.


Глядит, кивает головою,
Целует из дали шутя,
Играет, плещется волною,
Хохочет, плачет, как дитя,
Зовет Монаха, нежно стонет...
„Монах, Монах! Ко мне, ко мне!...“
И вдруг в волнах прозрачных тонет;
И всё в глубокой тишине.

И гледа го, глава му клати,
целувки праща му през плач,
играе, плиска по вълната,
като дете се смее в здрач,
зове го в своите обятия:
"Ела, отшелнико, ела..."
И тъне изведнъж във водата,
и в тишината чезне глас.


На третий день отшельник страстный
Близ очарованных брегов
Сидел и девы ждал прекрасной,
А тень ложилась средь дубров...
Заря прогнала тьму ночную:
Монаха не нашли нигде,
И только бороду седую
Мальчишки видели в воде.

На трети ден монахът в мрака
седи на езерния бряг,
седи и със страст жената чака
във сянката да дойде пак.
Но слънце разпиля звездите,
и от монаха ни следа...
Момчета само над въните
видяха бялата брада.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Тайната рецепта на Белите Арменски Сладки от Антуан Ангелов

Бели сладки по рецепта на Баба Аннушка... Рецептата не е моя но тези сладки на снимката винаги ги правя с голяма любов а днес ги снимах...за спомен и за да ги споделя с Вас. Публикувам ги за да може да ги правите и Вие, читателю!  Така смятам, че мъртвите винаги оживяват и ще са  с нас... Причини да направите сладките може да бъдат много... Кръщене, Коледа, Нова Година, Сватба...  На моята втора сватба вече ги можех и почерпих с тях всички гости с гордост. За съжаление когато бях малък те винаги са свързани повече с лоши поводи, като традиция за "Бог да прости" при арменците. Стандарт са си и това е! :))) Повярвайте ми, преяждал съм с бели сладки и основно като малък за това си ходех на погребения с възрастните. :))) Смешно... Сега не ми е толкоз смешно...  НО А стига с обясненията ...и да преминем към самата рецепта: _______________________ Продукти 250гр. краве масло (немско!) 2 чаени чаши пудра захар 1 и 1/2 чаена чаша бяло брашно...

Тайната рецепта на арменските лозови сарми с кайма.

Сигурен съм че няма да Ви изненадам с кой знае каква "тайна" при готвенето и рецептата но се предполга, че поне ще Ви подесетя да изненадате с утрешно сърмено меню половинката и/или децата. Сърми с лозови листа и кайма- около 6 порции (40-50 сърмички стават) Преди да запозна малко пред история... Нали гледам да пиша правилно в блога първо се зачудих кое е правилно: сЪрма или сАрма. Оказва се че това са две различни думи! Препратка е тук . Сигурен съм че няма да Ви изненадам с кой знае каква "тайна" но се предполга, че поне ще Ви подесетя да изненадате с утрешно сърмено меню половинката и/или децата. Затова реших да изпозлвам и двете думи за да е по- изгодно търсенето в google. И така... _________ Необходми продукти: 500 гр. кайма (аз слагам смес), 100гр-1/2 чаена чаша ориз, 3 глави лук, копър (може и замразен), магданоз и джоджън по 1 шепа, сол 1 чаена лъжица и черен пипер 1/2 ч.л. Хайде стига статистика! Захващайте се за работа че има гладни!...

"Орел и Сврака", една басня от Банчо Банов

Вчера съвсем "случайно" се озовах и присъствах на консултация за кандидат студенти в НАТФИЗ. Добре се посмяхме... Ето един от материалите в раздела басни. Разбира се текста няма същия ефект ако срещу вас не репетира добър кандидат. :))) Оставям на въображението Ви да се развихри как точно свраката говори и жестикулира... :) Само мога да съжалявам, че не направих видео с телефона... ___________________________ В гората се разнесе странна вест: Орелът влюбен до полуда - днес, без да размисли, без да чака, оженил се.                   И за кого?                                    За сврака. "Как тъй? Невероятно!                   ...