Единъ редъ важни отражения на любовьта въ душата на жената изтичатъ отъ нейната потръбностъ-не да се подчинява, а да чувства превъзходството на любимия си човекъ. За да бъде напълно щастлива, жената иска да уважава своя мъжъ и поне въ едно отношение да изпитва къмъ него извъстна почитъ. Тя иска да вижда въ него реализация на някакъвъ идеалъ, било то на физичната сила или мъжество, било то на честностъ, или умъ, и т.н. Кога това липсва, мъжътъ подпада подъ пантофа на жената, или пакъ скоро у нея възниква равнодушие и антипатия камъ него, ако само нещастие или болестъ на мъжъ не разбудятъ у нея извъстно състрадание и тя не се обърне въ покорна слугиня. Бракове, въ които мъжътъ е подъ пантофа, не могатъ да се нарекатъ щастливи, тъй като съ промъна на рилитъ браздитъ на управлението на мъжа минаватъ, поради безхарактерностъта му, въ женски ръцъ, а това ме е съвсемъ приятно на жената. Това може, собствено, да гъделичка нейното властолюбие и самомнънието...
Блога е личен и не е свързан рекламно с нито едно от моите начинания... ;) По скоро споделяме опита... от живота... с примес - вкусни арменски рецепти! ;) и музика: https://open.spotify.com/playlist/49pK6CwmgdeoQCSTdonDXO?si=4fe01cf442344ff7 (моята специална плейлиста)