Всеки народ и етнос има своя път. Но трябва да помним и да отбелязваме важните и съдбовни дни. Моят дядо също разправяше (като смешна история) как изгубили неговата баба на една от гарите по време на голямото пътуване с влака... Знам, че много съдби са решени с този исторически факт на Геноцид. В името на своите деца нашите пра пра родители са били изтребани, гонени, принудени да преживеят смърт, загуба, да изтърпят мъка, печал, тъга, нищета, страдания към най-близките си - родители и деца. Днес за всички засегнати поколения арменци пръснати по света като подследствие от масовите кланета и гонения, ни се завещава да посрещаме с достойнство и отговорност всички предначертани предизвикателства резултат на Геноцида от преди 100 години.
Блога е личен и не е свързан рекламно с нито едно от моите начинания ;) По скоро споделяме опита... от живота... с примес - вкусни арменски рецепти! ;)