Пропускане към основното съдържание

"Полов Въпрос" (извадки от книгата на професор А. Форел)

Единъ редъ важни отражения на любовьта въ душата на жената изтичатъ отъ нейната потръбностъ-не да се подчинява, а да чувства превъзходството на любимия си човекъ. За да бъде напълно щастлива, жената иска да уважава своя мъжъ и поне въ едно отношение да изпитва къмъ него извъстна почитъ. Тя иска да вижда въ него реализация на някакъвъ идеалъ,  било то на физичната сила или мъжество, било то на честностъ, или умъ, и т.н. Кога това липсва, мъжътъ подпада подъ пантофа на жената, или пакъ скоро у нея възниква равнодушие и антипатия камъ него, ако само нещастие или болестъ на мъжъ не разбудятъ у нея извъстно състрадание и тя не се обърне въ покорна слугиня.
     Бракове, въ които мъжътъ е подъ пантофа, не могатъ да се нарекатъ щастливи, тъй като съ промъна на рилитъ браздитъ на управлението на мъжа минаватъ, поради безхарактерностъта му, въ женски ръцъ, а това ме е съвсемъ приятно на жената. Това може, собствено, да гъделичка нейното властолюбие и самомнънието и, ала душевно не може да я удовлетворява. Поради това, въ такивато бракове съ тъй чести случаитъбна изневяра отъ страна на жената. Подобенъ бракъ не и дава, и не можае да и даде, истинска любовъ и затова, ако принципитъ и не сътвърдъ строги,тя търси компенсация у някой донъ-ЖУанъ. Ако ли тая. Жена има силенъ характеръ, или е малко хладна сексуално, тя лесно се превръща въ злобна, властолюбива Ксантипа, въ едно отъ ония озлобени, грозни, раздражнителни и ожесточени същества, които често се сръщатъ, и излъганата любовъ на които се е изродила въ омраза, злоба или ревностъ, и които могатъ да намиратъ удовлетворение само въ измъчване другитъ.
     Не е безъ интересъ изучването психологията на такива жени. Повечето, тъ не съзнаватъ, че сж зли. Хроничното озлобяване за изпитаното разочарование въ чувствата имъ рисува цълия свътъ въ черно, и въ сичко тъ виждатъ само лошата и нещастна страна. Тъ привикнатъ често автоматично да се нахвърлятъ върху сичко, сичко да осъждатъ и хулятъ. При това, макаръ тъ и самитъ  да съ нещастни, ал съка чужда злочестина имъ доставя някаква си дяволска радостъ, като че ли издига тъхното самолюбие, чръзъ потвърдяване мрачнитъ имъ пръдсказания. Разбира се, че подобно израждане въ сферата на женскитъ чувства се поражда отъ особно наследствено пръдразполагане, а за развоя му могатъ да спомагнатъ разни неблагоприятни обстоятелства.
      Продължителниятъ съвмъстенъ животъ на съпрузите не може да не доведе до разкриване недостатъцитъ и слабоститъ и на двамата, защото никой не е свободенъ  отъ такиваа. Ала, изобщо, като доста здравъ цементъ за истинската любовъ на съпрузитъ, служи възможностъта - за жената да се опре върху някое добро и силно качество на мъжа, което може да и послужи за идеалъ, а за мъжа - да намъри у жената едно здраво чувство на пръдана любовъ, - ако при туй и двамата съвместно и добросъвъстно работятъ.
      Ала най-важнотои най естественото отражение на женската любовъ засъга раждането на дъца и самитъ дъца. Жена, която не ще да има дъца, е противестествено създание, а мъжъ, който не разбира и не уважава потръбностътъ на жена си отъ дъца, не е достоенъ за любовта и. Егоизмътъ често внушава на мъжа неестествено ревниви, породени отъ любовтъ на жената камъ дъцата, чувства, и наопаки, срещатъ се мъже, които повече обичат децата си, отколкото женитъ имъ. Ала подобни изключения само потвърдяватъ правилото. Най-прекрасното и най-естественото  отражение на любовтъ-това е радостната обичъ на двамата съпрузи към децата. Нищо не е тъй способно да изглажда грапавинитъ въ отношенията на съпрузитъ и тъй да облагодарява тъхната полова любовъ.


В няколко бележки тук ще цитирам извадки от тази съвсем случайно попаднала в мен книга (след поредно тършуване в библютеката на баба ми!!!). Оказва се че това е първата такава книга преведена в България в 1919 г.!!!) Зарекох се че това може би е знак, който моите прадеди се опитват да оставят и се зачетох... И така...

"Подъ понятието матриархатъ, вън отъ именуването по майчина линия, ние подразбираме само условието, че семейното огнище и оправляването му трябва да принадлежатъ по право само на жената, тъй като тя е истинскиятъ центъръ на семейството. Браковете, в които мъжът се оказва подъ чехъл на жена си, няма да се случватъ поради това по-често, отколкото сега. Мъжътъ сякога е билъ и си остава по силенъ и няма защо да се бои отъ женското господство въ семейния живот. Ако той е недоволенъ отъ нещо, то при свободно организираните брачни отношения нищо не може да му попречи да напусне къщата, - и жената толкозъ повече ще се мъчи да направи приятенъ за него донашния животъ, тъй като тя ще знае, че иначе рискува да го поргони отъ къщи. Мъжътъ също трябва да се обуздае самъ, кога престане да бъде господаръ и заповедникъ въ дома, а да продължава да участва въ същото време въ поддържането на къщата и децата съ продуктите на своя труд"
Ето въ какви положения бихъ формулиралъ аз сичко онова, което ми се струва необходимо в тъй отношение:
1. Именуване по майчина линия
2. С изключение на случаите, кога жената се лишава от правата си по неспособностъ, лошо държане, душевно разстройство и т.н. - тя трябва да разполага по право съ властта и грижата за децата, докато те се нуждаят от тяхъ
3. Жената трябва да бъде собственица и уредница на къщата. Воеденето на стопанството и изпълнението на майчините длъжности трябва да се оценяват съответно, т.е. трябва да и даватъ право - също както го дава професията на мъжа - на съразмерна възнаграда.
4. За оказваната защита на семейството по водене на стопанството и възпитанието на децата, а също и за паричната си помощ  при поддържането им, - мъжът има право да се ползва, докато се продължава бракът, отъ жилището, грижите и домашните услуги на жена си. (Малееее....)
5. С изключение на харчените за поддържане къщата, възпитание на децата и тяхното отглеждане вноски, - останалата част отъ паричния добив на мъжа и личното му състояние си остават негова собственост, също както печалбите и състоянието на жената й принадлежат само на нея. В случаи на разводъ се извършва също и раздяла на имота, - и тогава децата , с изключение на посочените по горе и определяни от съда случаи, принадлежат на майката. Бащата пък, докато е живъ и способенъ за работа, е длъжен да вснася своята съразмерна частъ за отглеждането и възпитаване на родените от него и не достигнали пълнолетие си деца" 

и т.н. и т.н....
Следва продължение... :)))



Продължвам да преписвам части от раздела "Утопични идеи за бъдещия идеаленъ бракъ". Интересно четиво може би ще представлява темата засегната в него като: "И з к у ст в о    з а    д ъ л г а    л ю б о в." Засегнатите теми може да представлява интерес както за бракуваните:)) така и за тези, които ги чакат тежките изпитания на съвместния живот...
По странното обаче е как темите дискутирани от преди 100 години са валидни и днес и ние съвсем спокойно може да се видим като актьори в тях.
И така...почвам... съвсем на кратко разбира се... :))) Книгата е в процес на издаване а името на издателя е пълна тайна. :)))))

"В юмористичното списание: "Simplicssimus" под заглавие "Стопанката" намираме две карикатури из смейния живот. На първата рисунка е изобразена жена в скъсан пенуар, с метла в ръка, мръсна и разрошена. В това състояние тя целува мъжа си, който както се види, не изпитва особено удоволствие от това и лицето му има израз на човек, който с отчаяно услилие преглъща нещо отвратително. Нарисуваното наблизо тук дете е също тъй зацапано и раздрипано, както майката. Под карикатурата е подписано: "Тъй се облича тя за мъжа си".
На втора рисунка същата жена стои пред вратата нагиздено облечена, с изкуствено високо-стегнати и изпъчени  гърди, с шикирана, фалшива прическа и въоръжена с сички останали изкуствени средства, култивирани от жената за истинското или въображаемо изкуство на своята привлекателност. Наблизо стои също тъй нагиздено дете, а напрага се показва гостенка. Подписът под рисунката е: "А тъй за гостите" :)))Тия две карикатури изобразяват в сатирична светлина една важна част от психологията на любовната моногамия. Ние казахме по преди, че идеалът на истинската любов се разкрива само след като премине първата любовна омая. Ние видяхме по нататък че трайна хармонична любов завсиси, преди сичко от висшите психични отражения на искрените чувства и симпатия, - ала и от половото влечение също, - с което тряба да се намират в тясна връзка поне дотогаз, докато се прдължава активния полов живот на човека. После са достатъчни вече и само чувствата на симпатия (Малеее...к'во ше правим тогазе...)
Повечето хора правят в брака, за съжаление голяма грешка: щом съюзът им се запечати от свещенника и гражданската власт и се удари ключа на вратата, те се успокояват с това, представат да следят за себе си и без сякаква съпротива се отпущат и се оствят на произвола на ленивите навици, капризи, лоши наклоности, слабости и инстинкти. Сяка страна очаква много от другата и сама дава колко се може по-малко, като си мисли: "Сега той е мой - или тя е моя", без да се грижи повече за каквото и да било, и като обръща вниманието си от сега нататък върху чуждите хора. И ето защо, когато мине опиянението от половата страст, жената почва да не се харесва на мъжа си, той се влюбва в друга, като запазва любезността си за нея, а капризите си за жената, - а жената пък счита че е излишно да се грижи за външния си вид в домашна обстановка, не се мъчи повече да се харесва на мъжа си и се грижи за чистия си и гиздав вид само за улицата, баловете, гостите и визитите. :))))
(СЕГА ВНИМАНИЕ!!!!)
Ние без спор сме съгласни че човек не може да се освободи за дълго време от своята природа. Секи излиза такъв какъвто е могъл да стане по наследениете качества. Ала се пак има известно изкуство да бъде човек приятен в живота, което се придобива с навик и възпитание, и което даже и бедните съпрузи трябва да има за свой дълг в заимните си отношения. ВЪЗПИТАНИЕТО И ПРЕВЪЗПИТАНИЕТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕКРАТЯВА ДО САМАТА СМЪРТ (баси извода...)
Нарисуваното в "Simplicssimus" плашило би трябвало да се отпечата в хиляди екземпляри и да се подарява на сички младоженци в деня на сватбата (ЕВАЛАТА!) Продължилото полово влечение се явява, наред с висшата любов и заимното уважение, като неоценима връзка, която гарантира един дълъг и щастлив съвместен живот на мъжа и жената в брака. Ето защо, и двамата съпрузи трябва да избягват всичко, което може да разхлаби или разкъса тая връзка. Вместо да разпуща и игнорира външността си в домашна обстановка жената трябва тук именно да прояви всичко мило и грациозно изкуство, което ще и внуши неволно женско кокетство и любов към мъжа. Тя трябва да се грижи да е интересна и привлекателна за мъжа - като един симпатичен център на приятно нагоден домашен живот - сякога и в сичко, и в домашния си костюм и в всички видове и прояви, чак до дреболиите в обстановката на спалнята и на интимните подробности на брачния живот. Само тогава тя всеки ден ще го привързва към себе си.
Мъжът също трябва да се мъчи да заема според силите си от своя страна едно достойно участие в тая любовна и жизнена игра, която се разиграва между четирите домашни стени. Той не трябва също да дава голяма свобода на своите навици в къщи, тъй като те могат много лесно да станат неприятни и непоносими за другите. Той не трябва да се явява пред жена си като една несносна и скучна - духовно и физически - фигура, която знае само своя халат и пантофите си и гледа на жена си като един обект за разреждане на натрупваното, често вън от къщи, - на работа, или служба, - раздражение, което той не смее там да покаже. (Е направо ни го наковаха сега!!!)
Сичко това той трябва да избягва ако само не е привикнал да гледа на жена си просто като на икономка и, освен това като на машина за раждане на деца или като на същество "нужно за кревата" т.е. за удовлетворяване на чисто животната потреба....
За да могат мъжът и жената наистина да намерят в брака онова продължително и пълно щастие, което то може да даде, духовния живот трябва от самото начало и до края да се съпровожда с полова любов. Туй значи че мъжът трябва да уважава в лицето на жената, която той цени и с която е свързан с брачна връзка, не само съвокупността от сички домашни и женски добредетели, а тя трябва да си остава за него сякога малко-много същата богиня, каквато му се е явила през време на първата още любов и кога е била украсена от омайна младост и е възбуждала да кипи кръвта му. Трябва и след изтичане на дълги години да изпитва той към нея физическо влечение и да се чувства и тогава щастлив в нейните горещи прегръдки. А това е възможно, и тъй и бива да е след преминаването на младостт, ако само между мъжа и жената са съществували и са се запазили чувствата на симпатия и благородна, възвишена любов. Тогава те ще преображават, както сичката личност на любимата жена, тъй и нейната външност, и тя ще си остане за винаги за мъжа си оная богиня каквато е била изпърво." (Точка.)

Първото издание на книгата (което имам и аз) има приблизително 500 страници. Та едва ли ще мога да препиша всички интересни теми, които открих в него... освен ако не преиздадем книгата пак:)))

Коментари

Популярни публикации от този блог

На баба Такухи арменските рецепти

На баба арменските рецепти... ги правя общо достояние преди да съм ги затрил... случайно.

Не би следвало моето семейство да съхранява това съкровище повече! ;) олекна ми
и
Моля ако смятате че съм допринесъл за вкусната трапеза у вас да пратите едно "Благодаря! Да си жив и здрав!" на лично! :)))

Ето го PDF документа:
Арменски сладки и рецепти от социалистическото яко детство!

Какво ще откриете тук:
Кексове
Соленски
Реване
Торти
Бели топки (предполагам белите сладки както тя ги е правила)
Рула
Баници
Питки
Меденки
Жълди
Любимата на моята дъщеря Грис халва! Скоро ще я публикувам тук със снимки. :)
Локумки
Дори рецепта от баба Ванга :))) с лекове за запек, разширени вени, болки в гърба, Диабет :)))

Успех!

Тайната рецепта на Белите Арменски Сладки от Антуан Ангелов

Бели сладки по рецепта на Баба Аннушка...
Рецептата не е моя но тези сладки на снимката винаги ги правя с голяма любов а днес ги снимах...за спомен и за да ги споделя с Вас.
Публикувам ги за да може да ги правите и Вие, читателю! 
Така смятам, че мъртвите винаги оживяват и ще са  с нас...


Причини да направите сладките може да бъдат много... Кръщене, Коледа, Нова Година, Сватба...  На моята втора сватба вече ги можех и почерпих с тях всички гости с гордост.

За съжаление когато бях малък те винаги са свързани повече с лоши поводи, като традиция за "Бог да прости" при арменците. Стандарт са си и това е! :)))
Повярвайте ми, преяждал съм с бели сладки и основно като малък за това си ходех на погребения с възрастните. :)))
Смешно... Сега не ми е толкоз смешно... 



НО А стига с обясненията ...и да преминем към самата рецепта:
_______________________
Продукти
250гр. краве масло (немско!)

2 чаени чаши пудра захар
1 и 1/2 чаена чаша бяло брашно (аз купувам скъпо немско брашно).

Предварителна подгото…

Плуването - начин да отслабнеш или тайна рецепта за медитация, самоконтрол и поддържане на ежедневна активност

Ако Ви тормози факта, че близък познат вече отхръля 89-ия ден от 90 дневната диета или половинката е преполовила цикъла на лунната диета, или приятелката в момента си прокарва път през кълновете на житната диета или зяпате някой случаен минувач да хапва сладко ерогенни кренвиши от протеиновата диета, значи е дошло време да хвърлите едно око в моята статия по долу. Тя разкрива непознати и не така общоизвестни факти до този момент, крити с години. Или ако тази тема не Ви вълнува (а и не би следвало) да захвърлите идеята за отслабването, спорта (не спирта), медитацията и да прочетете до край другите статии в моя блог... касаещи основно воденето на прозаичен и безгрижно-спортен и веселяшки живот. Дойде момента да дам своя малък принос и коментар по темата: Какво всъщност е отслабването? А плуването? Можем ли да отслабнем с плуване? Има ли отношение плуването, колоезденето, тениса, снуборда към процеса на отслабване. Спорта и гмуркането като Медитация, начин да отслабнеш или легален начин …